Споделено родителство

Партньорите в едно семейство не могат да бъдат напълно равнопоставени в отглеждането на децата. И не бива. Майката и бащата имат еднакво значима роля децата да получават пълноценни грижи. Но уменията на двамата родители се проявяват по-силно в различни моменти. Жената все още се възприема като „по-способен“ родител, макар мъжката фигура до голяма степен да е определяща за възпитанието на децата.

Попитахме 8000 майки и бащи от 16 страни, в рамките на изследването за Глобалния индекс на родителството, и повечето са категорични, че разделянето на „мъжка“ и „женска“ работа в родителството става все по-условно. 

Както много други сфери от живота, родителството претърпява съществени промени през последните десетилетия. Стигмите за бащинството и ролята на мъжа в отглеждането на децата са залегнали трайно в общественото съзнание, но виждаме как първите стъпки към разбиването на стереотипите, макар и малки, вече са факт.

„Ако в миналото отглеждането на децата се считаше за „женска“ работа, то сега виждам как бащите стават все по-активни. Интересуват се, вълнуват се от темата за раждането и отглеждането на детето – посещават училища за бъдещи родители, задават въпроси, дискутират. След раждането поемат голяма част от грижите – хранене, къпане, смяна на памперси, разходки, домакински задължения. А в по-късна възраст имат водеща роля при по-сериозните разговори с децата, помагат при обучението, изграждат навиците за спорт“, коментира д-р Сашка Порязова, педиатър.

Въвличането на двамата родители е важно за обогатяването както на децата, така и на самите майки и бащи. Петя Дикова и Илиян Любомиров, посланици на кампанията „Модерно родителство“ споделят, че се оитват да открият ключа към баланса в 4-членното си семейство в екипната работа. Благодарение на това с появата на децата връзката им става по-силна. 

„Безценно и несравнимо е децата да имат двама силно ангажирани в отглеждането родители, защото мъжът и жената имат различна емоционалност. Това създава баланс при възпитанието, а за момчетата това е още по-важно, защото бащата става техен модел на поведение. И това е най-приятното, полезно и вълнуващо "въвличане", защото има дейности и житейски уроци, които е по-естествено едно дете да чуе от баща си, други от майка си. Когато говорим за споделено родителство в съзнанието ми изникват спомени как големият ни син едва е казал първите си 2-3 думи, а Илиян го гледа право в очите и с най-сериозния си тон му казва: „Ей, Саше, нали каза, че ще си подредиш конструктора? А мъжът струва толкова, колкото струва думата му“, разказва Петя Дикова.  

Липсата на обществена подкрепа се явява една от сериозните бариери пред татковците. Те често са обект на полови стереотипи и множество предразсъдъци. 
„Няма нищо по-мъжко от това да се грижиш за децата си и поемаш част от домакинската работа. Не приемам за уместен въпроса „Помагаш ли в отглеждането на децата?“, защото аз не съм помагач, а пълноправен родител с всички произтичащи от това отговорности и задължения“, категоричен е Илиян Любомиров. 

Все по-популярното споделено родителство се наблюдава в по-големите населени места и сред по-образованите групи, но все още не представлява картината в цялата страна. Важно е бащите да бъдат ангажирани от най-ранна възраст на децата, започвайки естествено с дейностите, в които се чувстват най-уверени като например игри, спорт и обучение.