Парадоксът на родителството – между щастието и самотата

Кое пробужда самотата?

Клиничният психолог Александра Петрова изброява няколко причини за усещането за изолация:

• Загубата на социални ангажименти
• Честата невъзможност да се отдели време за себе си
• Усещането за контраст между стоенето вкъщи с детето и външния свят, пълен със събития

Тя посочва, че много млади родители споделят за досадата си от всичко, което се налага да правят. С това се появява и съпътстваща вина, че вече не се чувстват себе си. Други разказват, че се отегчават от битовизмите и разговорите за пелени, чувстват се изоставащи и неразбрани. Страхуват се, че се губят и като партньори, което още повече засилва усещането за изолация и самотност. Този период нерядко се усеща като огромна загуба на социалната свързаност и успешност.

Как да се справим?

Предлагането и приемането на помощ по време на отглеждането на детето е много важна, за да се преодолее усещането за самота и изолация. Помощта от близки е от полза и за бебето, тъй като така то формира привързаност и към други хора. Впоследствие това играе важна роля за социалното справяне на детето.

Александра Петрова препоръчва на младите родители да си направят план за „ден на майката” и „ден на бащата”, както и общ „ден на връзката”. В тези дни всеки може да практикува свое любимо хоби или просто да прави, каквото поиска, докато партньорът гледа бебето. Важно е и изграждането на активност на двамата партньори заедно и извън дома. От значение е и да не се измерва и сравнява времето в тези занимания, за да не се създадат конфликти между партньорите, съветва още Петрова.

Макар майчинството да е изморителен процес, е важно майките да продължават да поддържат контакт с колеги от работата и да водят разговори с приятели, които не касаят самото майчинство и бита около него. Според Петрова, макар да е трудно, не бива да забравяме да сме информирани. Особено за сферата, която ни вълнува и в която сме се развивали преди родителството. Ако е възможно, можем да учим, да се запишем на различни курсове за знания или умения. Това е важно, тъй като себеактуализацията е в основата на усещането за свързаност със средата.

Ролята на бащата

Често се случва таткото да засили работната си активност в първите месеци от живота на детето, а и по-дълго. Това се случва, не защото отбягва дома с всички задачи в него, а защото социалното справяне и финансовата сигурност, която иска да осигури, му дават спокойствието, че е добър партньор. Постепенно обаче представите му за дом се асоциират с уют,  спокоен ден с усмихнато бебе и почивка за партньорката – процеси, в които той не участва.

От тук често започва неразбиране. Много млади майки споделят, че остават напълно шокирани от израза: „Какво толкова правиш по цял ден! Та ти се радваш на бебето и ти е добре!” В този момент неразбирането към жената започва да се обостря и нейното усещане за самота и изолация става още по-интензивно. От своя страна, тя спира да разбира процесите, които се случват с мъжа до нея. Между двамата се настанява неразбиране, емоционално неудовлетворение и самота.

Александра Петрова съветва по възможност бащата да разказва за събитията извън дома, за хора, които и двамата познават, за събития, от които и двамата се интересуват. Препоръчително е също и двамата партньори да съумяват да споделят кое им е най-трудно, кое ги потиска, кое ги тревожи, от какво имат нужда, за да се справят с трудностите заедно. По този начин ще се минимизират рисковете от това всеки да започне да иска все повече от партньора, да се чувства като обслужващ персонал и да затвърди усещането си за самота.

Роднини и приятели

Близките също могат да се окажат причина младите родители да се почувстват изолирани и самотни. „Та нали имате най-голямото щастие! Какво друго ти трябва сега?” След тези реплики младите родители могат да изпитват и гняв, вина, обърканост.

„Много по-приемливо е близките да се отнасят с младите родители като към всеки човек с всестранни интереси. Да поощряват, да подкрепят, да дават помощ, за да имат младите родители повече свобода и възможности за излизане извън бита”, съветва Александра Петрова.

От другата страна стоят приятелите, които твърде често, от добро разбиране, могат да оставят родителите с бебе или малко дете „на спокойствие”, защото са заети, защото трудно се организират. Тази тенденция провокира огорчение и неразбиране насреща.

„Би било чудесно, ако приятелите оказват готовност за помощ според ситуациите. Също така, те биха могли да споделят плановете си, с идеята родителите да се включат, ако имат възможност. Родителите обаче трябва да дадат индикации, че биха искали и биха могли, независимо от детето, а и с детето. Именно поведение, което показва: „Ние мислим за вас и ни липсвате!” е това, което блокира усещането за самотност, изолация и изпускане на възможностите у родителите, впуснали се да отглеждат малките си наследници”, казва още Петрова.

Независимо дали родителите са от тези, които се чувстват изолирани и самотни, или предпочитат да прекарват максимално време с детето си, най-важното е да правят нещата, които ги карат да се чувстват добре. Те не бива да забравят, че това е само период, който скоро ще отмине.