Хранителни алергии и непоносимост при бебета: пълно ръководство

Какво представлява хранителната алергия?

Алергичната реакция възниква, когато имунната система по погрешка приеме безобиден хранителен протеин за заплаха и се защитава срещу несъществуваща атака. Симптомите варират от кожни (екзема, обрив) и храносмилателни (повръщане, диария) до респираторни (хрипове, затруднено дишане). Предпоставките не са напълно изяснени, но наследствеността играе роля: при един родител с алергия рискът за детето е около 20–40%, а при двама – 40–60%. Важно е обаче да се знае, че бебе може да развие алергия и без никаква фамилна обремененост.
 

Алергия или непоносимост към храни: каква е разликата?

Двете състояния често се бъркат, но имат различен механизъм и различна тежест:
 

Тъй като симптомите на непоносимост често се проявяват със закъснение, воденето на хранителен дневник е особено полезно за откриване на проблемната храна.
 

Най-честите хранителни алергени

Малък брой храни са отговорни за огромната част от алергичните реакции. Ето основните, заедно с типичните им симптоми:
 

Кога и как да въведем алергенните храни

Съвременните препоръки са категорични: не отлагайте алергените. Въвеждането на потенциално алергизиращи храни започва като част от захранването около 6-месечна възраст. Ранното и продължително излагане на малки количества помага на бебето да развие имунологична толерантност, а изследванията сочат, че по-голямото разнообразие от храни през първата година намалява риска от астма и хранителни алергии до 6-годишна възраст. Отлагането на основни алергени като яйца и фъстъци след 12-ия месец, обратно, може да повиши риска от трайна алергия.
 

Практически съвети при въвеждане на алергени

• въвеждайте по един алерген наведнъж, в малко количество – така при реакция ще знаете точно кой продукт я е причинил;
• спазвайте правилото 3–5 дни между новите потенциално алергизиращи храни;
• предлагайте новите храни сутрин или през деня и у дома (не в ресторант или детска градина), за да наблюдавате спокойно за реакция;
• ако няма признаци на алергия, включете храната в редовното меню.
   

Специален фокус: фъстъци и глутен

Фъстъци: заради страха от тежка реакция това е един от най-притесняващите алергени. Клинични проучвания при деца с висок риск показват, че ранното въвеждане на храни с фъстъци (смлени) намалява риска от алергия. За здрави бебета без диагностицирана алергия препоръката е да започнат от около 6-месечна възраст – малки количества фъстъци на прах, смесени с кърма, или разредено фъстъчено масло. Целите ядки са опасни заради задавяне и никога не се дават. При екзема или друга алергия въвеждането на фъстъци се извършва под медицинско наблюдение.

Глутен: това е протеин в пшеницата, ечемика и ръжта. Не бива да се бърка с цьолиакията – автоимунно заболяване, при което имунната система реагира на глутена и уврежда чревната лигавица. Глутен-съдържащите храни (хляб, макарони, зърнени) се въвеждат при здравите бебета на етапи по време на захранването, като първите вкусове се предлагат у дома.
 

Как да намалим риска от алергии

Диетата на майката по време на бременност и кърмене

Кърмещите майки НЕ бива да изключват алергени от диетата си с цел превенция – дори при високорисково бебе Световната организация по алергии не препоръчва диета без алергени. Напротив, разнообразното, богато на хранителни вещества меню е полезно. Проучвания дори показват, че деца на майки, консумирали повече риба и ядки, проявяват по-малко алергични симптоми – вероятно заради полезните мазнини като Омега-3 (DHA).
 

Силата на кърменето

Майчиното мляко съдържа имунни фактори и „приятелски“ бактерии, които укрепват имунната система на бебето. Ексклузивното кърмене през първите месеци се свързва с по-нисък риск от алергия към краве мляко, екзема и хрипове. То е особено ценно за бебетата, родени със секцио, които пропускат срещата с полезните бактерии в родилния канал – при цезарово сечение е желателно кърменето да започне възможно най-скоро.
 

Пробиотици, среда и тютюнев дим

• пробиотици: някои добавки, приемани по време на бременност и кърмене, може да намалят риска от екзема при бебета от семейства с фамилна анамнеза – обсъдете с лекар;
• домашна среда: акарите (в килими, дюшеци, плюшени играчки) и цветният прашец (април–юни и септември–октомври) причиняват респираторни алергии. Проветрявайте, почиствайте с прахосмукачка, използвайте калъфи против акари и сменяйте често спалното бельо;
• тютюнев дим: пушенето по време на бременност повишава риска от алергии и астма; избягвайте и пасивното пушене.
   

Симптоми на хранителна алергия

Реакцията може да се прояви в рамките на минути до няколко часа след храненето. Следете за:

• кожни признаци: обрив, копривна треска, зачервяване, сърбеж в устата, очите или гърлото, оток на устни, език или лице;
• храносмилателни: повръщане, диария, болки в корема;
• респираторни: хрема, кашлица, кихане, хрипове, затруднено дишане;
• първите признаци на хранителна алергия обикновено са кожни – бъдете особено бдителни при всяка нова храна.
   

Анафилаксия: спешна ситуация

Анафилаксията е тежка, животозастрашаваща алергична реакция. При сериозни симптоми – затруднено дишане, силен оток или загуба на съзнание – обадете се незабавно на спешна помощ (112).
 

Какво да правите при съмнение за алергия

1. Запазете спокойствие и прекратете предлагането на подозрителната храна.
2. Потърсете лекарска помощ възможно най-скоро; при тежки симптоми – спешна помощ незабавно.
3. Водете дневник с храните и реакциите.

Ако алергията е потвърдена: четете внимателно етикетите (по закон те задължително обозначават мляко, соя, глутен, целина и други алергени), избягвайте продукти с неясен състав и се консултирайте редовно с алерголог или педиатър. При алергия към краве мляко лекарят ще препоръча подходящи алтернативи и ще следи за пълноценен прием на калций – тази алергия често отшумява с времето.
 

Заключение

Внимателното и информирано въвеждане на храни е ключът към здравословното развитие на Вашето бебе. Съвременната наука подкрепя ранното, разнообразно въвеждане на алергени, кърменето и балансираната диета на майката като най-добрата стратегия. Наблюдавайте детето, доверявайте се на специалистите и не се колебайте да потърсите помощ при първите тревожни признаци.