Поставяне на песар при бременност – кога е необходимо?
Статии

Поставяне на песар при бременност – кога е необходимо?

Мар. 24, 2026
3минути

Поставянето на песар по време на бременност е съвременен, щадящ и ефективен метод за подпомагане на шийката на матката при определени рискови състояния. Процедурата се прилага с цел намаляване на риска от преждевременно раждане и изисква прецизна лекарска преценка и проследяване.

Какво е песар и каква е неговата функция

Песарът представлява медицинско изделие, най-често изработено от силикон, което се поставя във влагалището с цел поддържане на шийката на матката. При бременност най-широко приложение намира цервикалният песар, чиято основна функция е да промени ъгъла и натоварването върху маточната шийка. По този начин се намалява рискът от нейното преждевременно разкриване, особено при наличие на скъсена шийка.

Ролята на песара е профилактична – той не лекува, а подпомага естественото задържане на бременността до по-късен гестационен срок.

В кои случаи се препоръчва поставяне на песар

Поставянето на песар се препоръчва при внимателно подбрани случаи, най-често при високорискова бременност. Основните индикации включват:

  1. Установена скъсена шийка на матката при ехографско изследване.
  2. Анамнеза за предходно преждевременно раждане.
  3. Повишен риск от преждевременно разкриване без контракции.
  4. Предотвратяване на преждевременно раждане при жени без активна родова дейност.
  5. При многоплодна бременност, когато натискът върху шийката е по-голям.

Решението за поставяне винаги се взема от акушер-гинеколог след оценка на индивидуалния риск.

Как протича процедурата по поставяне

Самото поставяне на песар е бърза и неинвазивна процедура, която обикновено се извършва в амбулаторни условия. Не се изисква упойка, а дискомфортът е минимален и краткотраен.

След гинекологичен преглед лекарят избира подходящ размер песар и го позиционира така, че да обхване шийката стабилно, без да създава напрежение. След процедурата се препоръчва кратко наблюдение, както и периодични контролни прегледи през хода на бременността.

Песар или серклаж – каква е разликата

Често възниква въпросът песар или серклаж – кой метод е по-подходящ. Основната разлика между двата подхода е в тяхната инвазивност:

  • Песарът е неоперативен метод и не изисква хирургична намеса.
  • Серклажът представлява оперативно зашиване на шийката и се прилага при по-тежки случаи.

Изборът зависи от дължината и състоянието на шийката, гестационната седмица и предходни усложнения. В някои случаи песарът е предпочитан като първа, по-щадяща мярка.

Предимства на използването на песар

Използването на песар има редица предимства, които го правят предпочитан избор при много пациентки:

  • неинвазивен и обратим метод;
  • по-нисък риск от усложнения спрямо оперативните техники;
  • не изисква болничен престой;
  • подходящ при различни форми на високорискова бременност;
  • позволява по-естествено протичане на бременността.

Тези характеристики го превръщат в ефективно средство за поддържане на шийката в критични ситуации.

Възможни неудобства и рискове

Въпреки че песарът се понася добре, е възможно да се появят леки неудобства и рискове, като:

  • засилено вагинално течение;
  • чувство за натиск или дискомфорт;
  • повишен риск от вагинални инфекции при липса на добра хигиена.

Затова е важно редовно лекарско наблюдение и стриктно спазване на препоръките на специалиста.

Колко дълго се носи песар

Продължителността на носене зависи от конкретния случай, но обичайно песарът остава поставен до 36–37 гестационна седмица. Премахването е лесно и безболезнено и се извършва от лекар, когато рискът от преждевременно раждане вече е минимален или при поява на индикации за това.

Заключение

Песарът е ефективно и щадящо решение при определени рискове по време на бременност. При правилна преценка, адекватно поставяне и редовно наблюдение, той може значително да подпомогне износването на бременността и да намали вероятността от преждевременно раждане. Индивидуалният подход и добрата комуникация с лекуващия лекар остават ключови за безопасността както на майката, така и на бебето.