Какво е мастит?

Маститът е една от най-честите причини, поради които майките спират да кърмят по-рано, отколкото са планирали.  Разберете какво представлява маститът и как да намалите вероятността да го развиете. 

Маститът е възпалително заболяване на гърдите. То може да се появи, вследствие на инфекция или ако кърмата се задържи твърде дълго в гърдите. В следващите редове ще научите как да ограничите вероятността от развитие на мастит. 

Маститът може да направи гърдите Ви червени, подути и болезнени и да предизвика грипоподобни симптоми, включително повишена температура. 

83 % от майките са запознати с ползите за здравето от кърменето. Повече от 4 на всеки 5 майки започват да кърмят, когато бебето им се роди. 

До 30 % от майките, които кърмят, могат да бъдат засегнати от мастит. През първите 12 седмици от кърменето се развиват повечето случаи на мастит. 

50 % 

Изследванията показват, че майките, които приемат пробиотична добавка, съдържаща Lactobacillus fermentum, от началото на кърменето, има по-малка вероятност да развият мастит* 

* в сравнение с майките, които не са приемали добавката 

Кърма на здрави майки 

В кърмата на здрави майки се съдържат повече от 200 различни вида бактерии, като има баланс между т.нар. „приятелски“ и „вражески“ техни разновидности. 

„Приятелски“  бактерии – Лактобацили 

Някои от „приятелски настроените“ бактерии в кърмата играят ключова роля в подпомагането на развиващата се имунна система на Вашето бебе. 

Кърма на майки с инфекциозни мастити 

Проучванията показват, че приемът на пробиотична добавка, съдържаща Lactobacillus fermentum, може да помогне за намаляване на потенциално "недружелюбните" бактерии в кърмата Ви, свързани с болки в гърдите и мастит. 

„Вражески“ бактерии – Стафилококи. 

Маститът може да бъде причинен от инфектирани млечни жлези на гърдата, поради увеличаване на „вражеските“ бактерии, особено Стафилококи.

Научете в статията ни как да предовратите появата на мастит.

Източници:  

Amir LH, Academy of Breastfeeding Medicine Protocol Committee. ABM Clinical Protocol #4: Mastitis, revised March 2014. Breastfeed Med 2014; 9(5):239-43. 

Angelopoulou A, Field D, Ryan CA et al. The microbiology and treatment of human mastitis. Med Microbiol Immunol 2018, 207(2):83-94.  

Arroyo R, Martin V, Maldonado A et al. Treatment of infectious mastitis during lactation: Antibiotics versus oral administration of Lactobacilli isolated from breast milk. Clin Infect Dis 2010; 50(12):1551-8.  

Cullinane M. Amir LH, Donath SM et al. Determinants of mastitis in women in the CASTLE study: a cohort study. BMC Fam Pract 2015; 16:181. doi: 10.1186/s12875-015-0396-5.  

Core curriculum for lactation consultant practice: International Lactation Consultant Association, Mannel, Martens, Walker, Eds, 3rd ed; 2013.  

Diaz-Ropero MP, Martin R, Sierra S et al. Two Lactobacillus strains, isolated from breast milk, differently modulate the immune response. J Appl Microbiol 2007; 102(2):337-43.  

Fernandez L, Langa S, Martin V et al. The human milk microbiota: Origin and potential roles in health and disease. Pharmacol Res 2013; 69(1):1-10.  

Hurtado JA, Maldonado-Lobon JA, Diaz-Ropero MP et al. Oral administration to nursing women of Lactobacillus fermentum CECT5716 prevents lactational mastitis development: A randomized clinical trial. Breastfeed Med 2017; 12(4):doi:10.1089/bfm.2016.0173  

Infant Feeding Survey, UK, 2012;  

Health and Social Care Information Center, HNS, IFF Research, 2012. Infant feeding survey 2010. http://digital.nhs.uk/catalogue/PUB08694 (accessed May 23, 2018)  

Jimenez E, de Andres J, Manrique M et al. Metagenomic analysis of milk of healthy and mastitis-suffering women. J Hum Lact 2015, 31(3):406-15.  

Jost T, Lacroix C, Braegger C et al. Assessment of bacterial diversity in breast milk using culture-dependent and culture-independent approaches. Br J Nutr 2013; 110(7):1253-62. 

Kvist L. Re-examination of old truths: replication of a study to measure the incidence of lactational mastitis in breastfeeding women. Int Breastfeed J 2013, 8(1):2. doi:1186/1746-4358-8-2.  

Lara-Villoslada F, Olivares M, Sierra S et al. Beneficial effects of probiotic bacteria isolated from breast milk. Br J Nutr 2007; 98(Suppl 1):S96-100.  

Li S-W, Watanabe K, Hsu C-C et al. Bacterial composition and diversity in breast milk samples from mothers living in Taiwan and mainland China. Front Microbiol 2017; 8:965. Doi:10.3389/fmicb.2017.00965.  

Martin R, Olivares M, Marin ML et al. Probiotic potential of 3 Lactobacilli strains isolated from breast milk. J Hum Lact 2005; 21(1):8-17.  

Olivares M, Diaz-Ropero MP, Martin R et al. Antimicrobial potential of four Lactobacillus strains isolated from breast milk. J Appl Microbiol 2006; 101(1):72-9.  

Soto A, Martin V, Jimenez E et al. Lactobacilli and Bifidobacteria in human breast milk: Influence of antibiotherapy and other host and clinical factors. J Pediatr Gastroenterol Nutr 2014; 59(1):78-88.  

Spencer JP. Management of mastitis in breastfeeding women. Am Fam Physician 2008; 78(6):727-32.  

Victora CG, Bahl R, Barros AJD et al. Breastfeeding in the 21st century: epidemiology, mechanisms, and lifelong effect. Lancet 2016; 387(10017):475-90.  

World Health Organization. Mastitis causes and management. Geneva, World Health Organization, 2000.