Астмата при деца – как да я разпознаем и контролираме?
Детската астма е сред най-честите хронични респираторни заболявания и засяга над 10 % от децата в училищна възраст. Въпреки това, при ранно разпознаване, правилна диагноза и добро дългосрочно проследяване, повечето малки пациенти могат да водят активен, пълноценен живот без сериозни ограничения.
Основни симптоми и признаци на астма
- Повтарящи се пристъпи на кашлица, особено нощем или при физическо усилие;
- Хрипове (свирене в гърдите) и затруднено, учестено дишане;
- Стягане в гърдите или усещане, че „не достига въздух“.
Симптомите често се влошават при настинки, студен въздух или в задимена среда.
Тези прояви са ключови маркери за астма при деца и изискват консултация с педиатър, който ще прецени дали става дума за епизодична вирус-индуцирана хрипове или за персистираща бронхиална астма.
Какво може да предизвика астматичен пристъп?
- Вирусни инфекции на горните дихателни пътища (най-честият случай);
- Аероалергени: домашен прах, полени, мухъл, животински пърхот;
- Физическо натоварване (т.нар. астма при усилие);
- Студен или сух въздух, тютюнев дим, замърсители в околната среда;
- Емоционален стрес или резки промени във времето.
Разпознаването и ограничаването на индивидуалните провокатори е основа на профилактиката и контрола.
Как се диагностицира астма при деца?
- Подробна анамнеза и физикален преглед – оценяват се честотата и тежестта на симптомите, фамилна анамнеза за алергии или астма;
- Изследване на белодробната функция;
- Спирометрия (над 5 г.) – показва обратима обструкция.
- Пиков флоуметър – лесен домашен контрол на пиковия експираторен дебит; което помага за ранно отчитане на влошаване.
- Алергологично изследване (кожни тестове, специфични IgE).
- При съмнение – ФеНО-тест (фракция на издишания азотен оксид) и образни изследвания за диференциране от други респираторни заболявания.
Поставянето на диагнозата „астма при деца“ се извършва от педиатър или детски пулмолог според стандартите на GINA 2025 алгоритъм.
Лечение и инхалаторна терапия
Стъпков подход (GINA 2025)
| Стъпка | Контролираща терапия | Облекчаваща терапия |
| 1 | Ниска доза ICS-формотерол „при нужда” | Използване на инхалатор „при нужда” |
| 2 | Ежедневна ниска доза ICS или левокарнитен ICS-формотерол | SABA/ICS-формотерол при нужда |
| 3 | Комбинация ICS-LABA (нис. доза) | SABA или ICS-формотерол |
| 4 | ICS-LABA (средна доза) ± тиотропиум | — |
| 5 | Специализиран център: биологична терапия, орални кортикостероиди в краен случай | — |
Инхалаторна техника
При малки деца най-подходящ е дозиращ аерозолен инхалатор със спейсър и детска маска. Коректната направа на 5–6 бавни вдишвания след всяко впръскване повишава ефективността и намалява риска от локални странични ефекти.
Какво да правим при остър пристъп?
- Запазете спокойствие и седнете детето в изправено положение;
- Дайте SABA (салбутамол) 2–4 впръсквания чрез спейсър; повторете след 20 мин. ако е нужно (макс. 10 впръсквания за 1 ч);
- Следете симптомите и пиковия дебит; ако стойността е под 50 % от най-доброто, или състоянието се влошава, търсете спешна помощ;
- В болнични условия се добавят кислород, системни кортикостероиди и небулизации по преценка на лекар.
Винаги след пристъп обсъдете с педиатъра корекция в контролиращата терапия и актуализирайте писмения астма-план.
Заключение
Състоянието на астма при деца изисква дългосрочен контрол, добър терапевтичен алианс с педиатъра и активно участие на семейството. Чрез ранно разпознаване на симптомите, индивидуализирана инхалаторна терапия и стриктно спазване на плана за лечение, детето може да расте здраво, да спортува и да посещава училище без ограничения. При всяко съмнение за влошаване – консултирайте се незабавно със специалист; своевременната реакция е най-добрият инструмент за дългосрочна белодробна функция и качество на живот.
Източници:
https://ginasthma.org/2025-gina-strategy-report/
https://schillerus.com/gina-2025-key-updates-for-the-diagnosis-and-mana…
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/childhood-asthma/symptom…
